Беше студена есенна нощ. Покрито с облаци, небето придаваше някак подтискаща атмосфера. Короните на дърветата леко се поклащаха, а листата им монотонно падаха едно по едно.
Паркът си беше все същия. Едни и същи пейки, места и графити. Единственото различно беше, че нямаше хора, което най-вероятно се дължеше на факта, че беше доста късно.
Ядосан от поредният скандал вкъщи, реших да се поразтъпча и да остана сам. Седнах на една пейка, пуснах си любимата си музика и започнах да си мисля. През главата ми минаваше какво ли не.Спомнях си разни неща, които съм направил, с които се гордея или от които се срамувам. Бях толкова объркан, мислейки си за познати, приятели и дори семейството...
Осъзнах, че никой от тях не ме познава, колкото и да твърдят, че е така.............................................................................................................................................................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар