I'm sorry.. WTF?!

- Няма ли да ми се извиниш?
- Няма ли да се извиниш поне?
-Не съжаляваш ли?
O DAMN.. Не! НЕ! НЕ! НЕ! НЕ!.. Защо хората искат да се извиняваш, за нещата, които си сметнал за добре да направиш? Кво трябва да се извинявам, че живея както ми харесва? Мамка му, живота си е мой! Аз решавам кво да правя и какво да говоря! Не ми пука, че на някой от вас не му изнася. НЯМА да се извинявам на НИКОГО, за НИЩО

...

 Беше студена есенна нощ. Покрито с облаци, небето придаваше някак подтискаща атмосфера. Короните на дърветата леко се поклащаха, а листата им монотонно падаха едно по едно.
 Паркът си беше все същия. Едни и същи пейки, места и графити. Единственото различно беше, че нямаше хора, което най-вероятно се дължеше на факта, че беше доста късно.
 Ядосан от поредният скандал вкъщи, реших да се поразтъпча и да остана сам. Седнах на една пейка, пуснах си любимата си музика и започнах да си мисля. През главата ми минаваше какво ли не.Спомнях си разни неща, които съм направил, с които се гордея или от които се срамувам. Бях толкова объркан, мислейки си за познати, приятели и дори семейството...
 Осъзнах, че никой от тях не ме познава, колкото и да твърдят, че е така.............................................................................................................................................................................................