петък, 15 октомври 2010 г.

PAIN!!!

 Никога не става въпрос за физическата болка, винаги е въпрос за душевна вреда... Какво е да те боли? Не е ли точно чувството, когато като в сън ти се случва нещо, което не искаш. И сякаш отвътре нещо те изяжда, нещо бавно те убива.. Това ли е болката? Или е последствието - безразличие. Когато вече няма нищо вътре в теб - останала е единствено празнина, не чувстваш нищо. Знаеш че живееш - дишаш, мърдаш, но така и не разбираш, че си жив. Никакви емоции -нито радост, нито тъга.. Просто едно гадно безразличие. Не ти пука, че живееш, не виждаш смисъла в нищо,което правиш. Нямаш мечти, цели - просто съществуваш. И какъв е начина да заживееш отново? Никога не е толкова лесно... Отнема адски дълго време...
 Да осъзнаеш кой си. Защо си тук. Защо принадлежиш на това място. Защо живееш изобщо. Да намериш смисъла в безсмислието... Да го намериш тогава, когато няма значение... В нещо малко-в една песен, един стих, една дума... един човек. И най-трудното е да повярваш.  Когато откриеш някой,  заради който да живееш, вярата е последното нещо за което се сещаш. Непрестанно мислиш, как ще те зареже, как не бива да му се доверяваш дори за момент, иначе ще те пре*бе. Но никога не можеш да си сигурен, преди да опиташ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар