Сън..

 Какво е сънят? Друг свят? И какъв по-точно? На друга вселена или просто нашия вътрешен свят? Нашите желания, страхове... Не знам.  Знам само, че в съня можеш да бъдеш какъвто си поискаш. Можеш да имаш, това което пожелаеш.. И да ти се случат най-невероятните неща, за които мечтаеш... Обичам да сънувам именно заради това.
 Всички сънища, колкото и да са лоши - нещо в тях е истинско и хубаво...Там  можеш да бъдеш себе си, да изтъкваш дефектите си, без някой да те упреква и критикува...

    Не е ли сънят една мечтана реалност?...

PAIN!!!

 Никога не става въпрос за физическата болка, винаги е въпрос за душевна вреда... Какво е да те боли? Не е ли точно чувството, когато като в сън ти се случва нещо, което не искаш. И сякаш отвътре нещо те изяжда, нещо бавно те убива.. Това ли е болката? Или е последствието - безразличие. Когато вече няма нищо вътре в теб - останала е единствено празнина, не чувстваш нищо. Знаеш че живееш - дишаш, мърдаш, но така и не разбираш, че си жив. Никакви емоции -нито радост, нито тъга.. Просто едно гадно безразличие. Не ти пука, че живееш, не виждаш смисъла в нищо,което правиш. Нямаш мечти, цели - просто съществуваш. И какъв е начина да заживееш отново? Никога не е толкова лесно... Отнема адски дълго време...
 Да осъзнаеш кой си. Защо си тук. Защо принадлежиш на това място. Защо живееш изобщо. Да намериш смисъла в безсмислието... Да го намериш тогава, когато няма значение... В нещо малко-в една песен, един стих, една дума... един човек. И най-трудното е да повярваш.  Когато откриеш някой,  заради който да живееш, вярата е последното нещо за което се сещаш. Непрестанно мислиш, как ще те зареже, как не бива да му се доверяваш дори за момент, иначе ще те пре*бе. Но никога не можеш да си сигурен, преди да опиташ...

Реалност..

 Не ви ли идва да теглите майната на всичко? Когато всичко пропада, докато си на върха. Без значение за какво става въпрос. Осъзнаваш се, казваш си " Мамка му аз съм тъпак!! Какво по дяволите направих?!Това е моя живот, що го нае*ах!? Как стигнах тук?! ". Ще ти се да направиш нещо, да върнеш времето. Да обаче не става.
 Най-лошото е, че ако усетиш тва нещо, значи си BACK TO THE REALITY?! Не е просто сън, за съжаление, а е шибаната реалност. Няма как да я избегнеш, трябва или да бъдеш глупак и да бягаш, или да поемеш отговорност и да се изправиш пред проблемите си! И то сам! Щото няма кой да ти помогне. Няма Господ, няма тъпа любов, няма родители.. Има само приятели - но те не могат непрестанно да бъдат там. Колкото и да си добър, живота наебава!
 Въпросът е какво би направил, ако ти се наложи да се върнеш в реалността? Ще се предадеш или ще издържиш?? Ще се промениш или ще останеш истински и винаги себе си?!
 Какво би направил, ако имаше втори шанс ? Никога не е прекалено късно да сложиш край на сегашния си живот и да започнеш на чисто!

Разочарование...

 Всички изпитваме разочарования доста често в живота си. Всички сме били пре*бавани и сме съжалявали за много от нещата, които сме направили. Но какво по-точно е разочарованието?
 Това, че съжаляваме, за нещо сторено от друг, или заради това, че не винаги става нашето, или пък това, че сме вярвали в нещо,което в крайна сметка не е сбъднало очакванията ни?.. По-склонна съм да се придържам към третото. Нека не забравяме, че колкото и различни сме хората, поне по едно си прилчаме - егоизма. Винаги обещаваме нещо, което след това не даваме. За това във всяка връзка нещата се объркват, защото има някой, който да те прецака. Винаги, по всяко време и място има някой, който да ти нае*е кефа и тръпката. Дори когато обещаеш на себе си да не ти пука, и да не се влияеш от заобикалящите те ... Пак те правят на балък.. Ем.. гадове сме си... Тва си ни е в природата и няма как да се справим с нея.

Свобода

 Скоро трябваше да пиша есе на тема ''Човек се подмладява, когато душата му е свободна"...Разбира се, писах пълни глупости, защото трябваше да е свързано с любовта. В която хич не съм веща, но нека се върнем на темата. Какво е свободата?
 Според мен да се почувстваш свободен, е едно голямо постижение в живота. Да не си зависим вътрешно в себе си, да нямаш тревоги, да не се страхуваш и най-вече да потърсиш красотата в света.Да бъдеш  сам със себе си и да почувстваш как нямаш нужда от никой. Наистина да разбереш смисъла на една картина, една песен ..

 Не е ли това свободата? Поне за момент да почувстваш, че си сам на света...

Просто човек?

 Реших първата си статия да посветя на човека..

Има милиони мнения за това,какви са хората. Има известни философи и психолози,които ги разделят в няколко групи, броящи се на пръстите на едната ръка. Има други, които пък ги слагат всичките под общ знаменател - "животни". Как може населението на цялата ни планета да се дели в няколко групи?

 Моето мнение е, че хората са същевременно еднакви и прекалено различни. Защо?..Нима всички  приемат определени ситуации по един и същи начин? Не, разбира се! Всеки един човек е една отделна личност, разполагаща с мозък и възможност да го използва!

 Сега си представете един свят с различни хора и всичките с различни мнения и мисли...Нямаше ли да е по-добре така??.. Няма как и да си го представим, даже и във фантазиите ни има нотка съмнения. И от къде идват? Ами, както винаги все се намира някой да пре*бе работата. В случая на човечеството, се е появил един глупав моралист, тръгнал да прилага прототип и идеал за държание, поведение и дори ЕМОЦИИ на човека в дадени ситуации... И тъй като голяма част от обществото е била доста глуповата и послушна, ето до къде стигнахме! Не е ли тъпо?? Не е ли също толкова тъпо, да наричаме човекът 'лице'? Е така е, ама то ние сме си виновни..

Значението на блога ми

Здравейте,

Със създаването на този блог, правя поредната стъпка към правенето на нещата от живота  по-ясни. Тук ще пиша мнението си за различни неща (емоции, чувства,случки и поведение). Вероятно ще има хора, на които да им хареса, и разбира се такива, на които няма. Много рядко имам положително мнение за доста от заобикалящите ме обекти. Единственото, с което мога да се обоснова е, че виждам светът сив. Именно заради това, блога ми се казва "my reality".

 Имам желанието да споделям случки и размисли, без да натоварвам никого. Така че, благодаря на тези, които ще прочетат нещата, които имам намерение да напиша.

 Приятно четене!