Unwritten..

Последните минути от живота й изтичаха. Тя лежеше безмълвна и бледа. Кръвта й цапаше чисто белите й дрехи.

Докато премисляше всичките добри и лоши неща, които бе сторила през живота си, той се появи при нея. Беше ангел- един от онези, за които хората говорят, че всеки ден бдят над нас.

-         Какво чувстваш?-попита я той.

-         Погледни в очите ми.-каза тя- Какво виждаш?

-         Сълзи. Защо плачеш?Смъртта не е болезнена.-опита се да я успокои.

-         Защо..? Не знам.. Премислям всичко, което съм преживяла. Изпитвам смесени чувства. Още от ранното си детство помня как бях сама, не играех с другите деца и ги мразех.

-         Не е вярно. Виждам, че душата ти е чиста. Не е възможно да си мразила.

-         Напротив.. Мразех ги...Всички!...Не само защото ми се подиграваха и подритваха. Мразех ги, защото не виждаха какво ми е.

-         И какво се случи? Ти си единствения добър човек, на когото идвам, за да взема душата.

-         Един ден, докато премислях омразата си към всички тях, един от съучениците ми дойде при мен. Той ми каза, че омразата е ненужна. И че всички, които се държат ужасно с мен, заслужават най-доброто. Бях толкова объркана, не можех да наредя мислите си. Чудех се какво е имал впредвид.

Умиращата жена все повече и повече губеше силите си. Кръвта й бавно изтичаше. Тя се гърчеше от студ. Устните й бяха сини, а миглите й заскрежени.

-         Прибирайки се към вкъщи, - продължи тя- мислех само за това. Но колкото и да мислех, не можех да разбера  какво искаше да каже това момче. На следващия ден отидох при него :

-         Моля те, кажи ми какво означаваха тези думи вчера? Цяла нощ се опитах да ги анализирам, но не успях.- Той седеше и ме гледаше с дълбоките си черни очи и каза:

-         Виж...Опитай да наблюдаваш хората, които те тормозят и ще разбереш за какво говоря.
Аз нищо не отвърнах и отидох в класната си стая. В продължение на месеци наблюдавах всяка стъпка, всяко действие и реакция на съучениците си.

-         И какво разбра? – попита ангелът.

-         Разбрах, че вътрешно в себе си, всеки от тях се страхува. За всевъзможни, различни неща. Те заслужаваха най-доброто, защото ме накараха да осъзная, че всеки има своите проблеми и има нужда от помощ. Тогава осъзнах и  смисълът на живота си.

-         Нямаме време. Кажи ми само едно- какво си мислиш сега, когато знаеш, че умираш. Съжаляваш ли за нещо?- попита ангелът.

-         Не съжалявам за абсолютно нищо, което съм направила. Радвам се, че дадох живота си за всички други. Радвам се, че оставих себе си на заден план.

-         Но..Ти си млада, в момента умираш не по твоя вина. – напомни й той.

-         Да.. Зная, но съм щастлива. Защото мога да умра спокойна, знаейки че съм помогнала на всеки, който е имал нужда. Живота ми бе наистина щастлив.
Това бяха последните й думи и тя затвори очи.