- Добре. :)
А дали не звучи фалшиво, а? Как съм наистина? Интересува ли се някой?... Питаме се всеки път...
Заблуждаваме всеки, че всичко е ОК, а същевременно не осъзнаваме, че всъщност само се самозалъгваме.И малкото достойнство, което ни остава губим с желанието си да не натоварваме другите.. А правилно ли постъпваме?
Всеки ден ставаме с една единствена цел - да оцелеем и днес. Да продължим тая лъжа, в която живеем, за да не се почустваме слаби, макар да знаем, че сме точно такива. Щастието не е ли мечта на всеки? Да, но кой е щастлив наистина? Кого да попитам ? Какво е щастието? Как се постига?
Когато споделим на някого, че нещо не е наред с нас, той ни казва ,, Не се тревожи, всичко ще се оправи,,... А ние продължаваме да се питаме кога и как...Всичко е точно като един кръг, в който се въртим всеки ден до края на живота си. Докато най-накрая не стигнем деня, който всички чакаме..Някои с нетърпение, други със страх - деня, в който гадния кръговрат ше свърши. Но до тогава какво правим? Въртим се отново, и отново.. и си повтаряме ,, Искам да съм щастлив/а, толкова ли е много?,,
